|
кръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до кръвта. Кръвно налягане. 2. Който е основан на еднакъв произход. Кръвно родство. || Сроден по кръв; близък. Кръвна сестра. 3. Прен. Който засяга отблизо някого; насъщен, жизнен. Кръвни интереси. □ Бели кръвни телца (биол.) ‒ клетки на кръвта, които обслужват организма в борбата му с вредни агенти; левкоцити. Кръвен враг ‒ заклет, непримирим враг. Кръвна група (биол.) ‒ определена особеност на някои елементи в кръвта, характерна за човека и за някои видове от висшите бозайници. Кръвна картина (мед.) ‒ резултат от цялостен анализ на кръвта на един човек. Кръвна обида ‒ извънредно тежка, силна обида. Кръвно отмъщение ‒ убийство като отмъщение за убийство на родственик. Червени кръвни телца (биол.) ‒ клетки на кръвта, които обслужват окисляването на организма; еритроцити.
кръвèн, -а, -о, прил. Диал. Пълнокръвен, дебел, тлъст. Ти си червен, ти си кръвен, / блести ти лицето. Каравелов. Ако искаш да знаеш, яките хора по-лесно умират. Гледаш го такъв здрав, червен, кръвен, а отведнъж падне и се повали като... дърво, треснато от гръм. Йовков.
|