кръвнинà ж. Диал. Кръвопролитие, убийство. Щяха да вдигнат тояги един срещу други и работата щеше, може би, да дойде и до кръвнина. Влайков. Разчуло се, че до кръвнина сте дошли... А казах го на тогова, казвам го и на тебе: грях е, ако една невинна християнска душа се погуби за двама ви! Р. Стоянов.
кръ̀внина ж. Истор. Глоба, откуп за извършено убийство на човек.
|