кръвя̀сал, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от кръвясам. 2. Като прил. ‒ за очи: изпълнен, налят с кръв. Болният беше дошел на себе си и го гледаше с мътните са, кръвясали, подкопани от сърдечна слабост очи. Дим. Димов.