кръвя̀свам, -аш, несв.; кръвя̀сам, -аш, св., непрех. Обикн. за очи ‒ изпълвам се, наливам се с кръв. Очите му бяха кръвясали. По цялото му възсинкаво лице се бе изписало страдание от задуха. Д. Немиров. Разхожда се по килима, ръцете му отзад, а очите му кръвясали, мисли на кого да извади душицата. А. Каралийчев.
|