|
кръг, кръгъ̀т, кръгà, мн. кръ̀гове, кръ̀га (сл. ч.), м. 1. Геом. Част от плоскост, ограничена с окръжност. Повърхност на кръг. Квадратура на кръга. 2. Място, пространство или предмет с кръгла форма. Слабата светлина на свещта едвам полуозарява един тесен кръг около нас. Вазов. Герловските турци бяха си отишли и на Добромерица, гдето бяха стояли, се чернееше голям кръг, като че там беше лежало някое стадо. Йовков. Картонен кръг. || Човеци или предмети, наредени на колело, във форма на кръг. Смехът утихна. Всички се дигнаха от пясъка и започнаха да стесняват кръга. К. Петканов. Кръгът се разтвори и двамата носачи влязоха вътре. Ст. Загорчинов. Те (войниците) бяха се събрали на голям кръг. Йовков. Насядали в кръг. 3. Диал. Дървена кръгла плоскост, която се използва при приготвяне на хляб. 4. Кръгла линия; окръжност. Самолетът направи няколко кръга и ние кацнахме на летището. Г. Белев. Една пчела лети над розовите цветове на шапката, прави малки и трепетни кръгове и бръмчи. Йовков. Патиците чуват от земята радостни, приятелски привети. Те правят широки кръгове над полето. Елин Пелин. 5. Прен. Само ед. Група люде, обединени в битово, социално или друго отношение. Спасов, бих желал да те виждам в нашата среда. Надявам се, че ти ще се върнеш в нашия кръг. Д. Добревски. Семеен кръг. Книга за тесен кръг читатели. 6. Прен. Само мн. Отделна обществена група от лица, обединени от еднакви професионални, идейни и други интереси. Политически кръгове. Литературни кръгове. Управляващи кръгове. 7. Прен. Обсег, сфера. Това не влиза в кръга на моята компетентност. В кръга на възможното. 8. Спорт. Етап от състезателни игри, при който всеки състезател (или група състезатели) играе под ред с всички останали състезатели (или група състезатели). Пети кръг на международния шахматен турнир. □ Въртя се в омагьосан кръг (книж.) ‒ не намирам изход от дадено положение. Затварям кръга ‒ свързвам началото с края; завършвам. Полярен кръг (геогр.) ‒ мислена окръжност на земното кълбо, зад която се намира полярната област.
|