кръгозòр м. 1. Пространство, което може да се обгърне с поглед; хоризонт. Горящи села / озаряват далеч кръгозора. Гео Милев. О, как въздъхнаха гърдите, / когато смаяният взор / пак впи се жадно в ширините / на синий морски кръгозор. К. Христов. В дъното на кръгозора Средна гора препречваше своята с меки очертания верига. Вазов. 2. Прен. Само ед. Широта на духовни интереси, на знания. Умственият кръгозор на Аликс беше съвсем ограничен. Дим. Димов.
|