кръжѝло, мн. кръжилà, ср. Рамка, обикн. с кръгла форма. По стените и ореховите масички ‒ портрети в позлатени кръжила. Вазов. Образът на св. Кирила и Методия погледваше из великолепно кръжило от трендафили и росни цветя. Вазов. || Обр. Кръглото ѝ лице, пребледняло от страх, стана още по-бяло в кръжилото на черната ѝ забрадка. Вазов.
|