Речник

кръст¹, кръ̀стът, кръста, мн. кръ̀стове, кръ̀ста (сл. ч.), м. 1. В древността ‒ приспособление от две дървета, поставени пряко едно на друго, на което са наказвали понякога престъпници чрез приковаване, разпъване. || Предмет с такава форма, като символ на християнския култ. Маса е стъкмена там посред / и върху нея са поставени наред / евангелие, кръст и сабя. П. П. Славейков. Белееха се хубави къщи, имаше градини, една черква извиваше кубето си и кръстът ѝ светеше като запален. Йовков. Над него остана само купчина пръст, върху която гробарите забиха кръста. Дим. Димов. 2. Накит във форма на кръст. Та от там света хаджийка / да се върне с армагани: / тебе златен кръст на шийка / на герданче от мерджани. П. П. Славейков. 3. Едновремешен военен орден във форма на кръст. Върху омачканите гънки на шинела, много широк за слабите му гърди, се полюшваше златен войнишки кръст за храброст. Вежинов. 4. Знак с такава форма. Воеводо, турих кръст за подписа. Вазов. Имаше една по-широка мраморни плоча с издълбана дъбови клони на нея и такива кръстове на четирите ѝ краища, под които длетото бе начертало три реда едри букви. Вазов. 5. У християните ‒ молитвен жест, при който с дясната ръка се прави такъв знак. Той (Балдьо) благоговейно прекланяше чело и правеше широки кръстове на гърди. Вазов. И утешителка надежда / при труженик селяк отива, / ... / усмивка цъфне на лицето, / въздишка кротка, пръст до пръст / ръка набожно прави кръст. Яворов. 6. Прен. Мъки, страдания, изпитания; тежка участ. Обичал ме е той (господ) та ми е дал тоя кръст да си изкупя с него прегрешението, дето го сторих. Влайков. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново, / и с сърце порасло и за кръст готово. Вазов. □ На кръст ‒ кръстато, кръстосано. Турям (поставям) кръст на нещо (разг.) ‒ турям край на нещо, скъсвам с нещо. Червен кръст ‒ международна организация, с емблема червен кръст върху бяло поле, която има за цел да подпомага при война, болести, обществени бедствия. Български червен кръст. Честният кръст (разг.) ‒ кръстът, в името на който става заклеване. Заклевам се в честния кръст господен, царю. Вазов. Ако не вярваш, ей на, честният кръст да ме убие. Д. Немиров.

кръст², кръ̀стът, кръ̀ста, мн. кръ̀стове, м. Място на гърба у човек или четириного животно, където се съединяват тазовите кости с гръбнака. И моят силен кон се сгромоляса върху звера. Чух как пропука конският кръст. А. Каралийчев. Какво бяло лице! И тънка в кръста, а полите ѝ широки, като на кукла. Йовков. С лява ръка той вързопа / и пушката зе си, / с дясна ‒ либето през кръста / грабна и понесе. Вазов. Гол до кръста.