кръ̀стник, мн. -ци, м. 1. Лице, което кръщава някого при християнския обред кръщение. На едно дете един кръстник бива. Погов. 2. Диал. Лице, което венчава някого; кум. Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците... и ще им разправя всичко, всичко. Йовков. □ Намерил си кръстника (разг.) ‒ намерил човека, който ще се справи с него.
|