кръ̀стом нареч. Диал. Във форма на кръст. Рале поотрина пепелта настрана..., зарина имането си, после със стомната поля над него кръстом вода. П. Ю. Тодоров. А възглавници какви тъчеше тя! На двата края те са кръстом преплетени със ситни като мъниста шарки. Влайков. □ Сядам кръстом ‒ с кръстосани, подвити под себе си крака; по турски. Насядали кръстом по дъсчения нар,... младежите шумно се надвикваха при играта. Ив. Хаджимарчев.
|