кръстòсан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от кръстосам. 2. Като прил. ‒ който е поставен, нареден на кръст. Белите навои с кръстосани върви показваха, че той е граничар. Йовков. Ръцете ѝ, бели и изящни,... лежаха кръстосани на венчалната ѝ копринена рокля. Вазов. □ Кръстосан огън (воен.) ‒ стрелба върху един обект от няколко страни. Кръстосан разпит (юрид.) ‒ разпит на обвиняем, при който му се задават различни въпроси от няколко лица. Кръстосана сеитба (агр.) ‒ сеитба, извършена на длъж и на шир.
|