|
кръ̀стя1. Вж. кръщавам.
кръ̀стя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя с ръка кръстен знак над някого; прекръствам. Той се прекръсти, но някак особено: отначало направи малък кръст, после по-голям, а най-подир осени с широко и бавно знамение въздуха и хора, сякаш кръстеше целия свят. Ст. Загорчинов. Баба Кера (кръсти го). Прекръсти се, синко, ти си болнав. В. Друмев.
|