кръ̀чма ж. 1. Заведение, в което се продават и пият спиртни напитки; пивница, механа. Вечерта в една зле осветена кръчма на горния край на Търново Темир вече се черпеше с трима души. Вазов. Ако той е дошел в кръчмата, значи, решил е да се напие. Йовков. 2. Остар. Черпня, почерпване. □ У мене е кръчмата (разг.) ‒ в компания: мой ред е да дам нова поръчка за питие, понеже в моята чаша са налети последните капки от съда, от който се налива питието. У мене има кръчма (разг.) ‒ имам някакъв повод да почерпя другарите си.
|