кръ̀шкам, -аш, несв. Разг. Избягвам да изпълня задълженията си; хитрувам, клинча. Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем ще ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Елин Пелин. Поручикът... като блъсна грубо момчето, изрева: ‒ Води взвода! Мисли му, ако речеш да кръшкаш. Ив. Хаджимарчев.
|