|
кръщàвам, -аш, несв.; кръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Извършвам религиозния обред кръщение. Било неделен ден и щели да кръстят детето. Йовков. А нима ти не знаеш, че поп Иван не служи и не кръщава повече от десет години. Каравелов. 2. Кръстник съм на някого при обреда кръщение. Антица много залягаше за селяните... А колко млади хора... беше венчала и колко деца кръщаваше всяка година! Йовков. 3. Разг. Наричам, давам име на някого или нещо. Аз мисля, най си е на мястото да кръстим нашия вестник „Справедливост“. Ал. Константинов. Улицата, в която живееше Цветана, той я кръсти на нейно име. Йовков. кръщавам се, кръстя се страд.
|