кря̀кам, -аш, несв., непрех. 1. За жаба и птица ‒ издавам остър, отсечен глас. Из тръсталака на реката звънливо крякаха жаби. Елин Пелин. Някъде под кантона крякаше разбудена сойка. Ем. Станев. Закапаха едри капки, / летят крякат гъски, патки: / буря страшна ще да ревне. Ботев. 2. Укор. Говоря високо като да се карам. Върви си гледай баницата и стига си крякала на главата ми. К. Петканов.
|