кря̀кане, мн. -ия, ж. Отгл. същ. от крякам. Пътят ни беше през едни изгубени мочури, из които се разнасяха в пущинака хиляди крякания на жаби. Вазов. Ястреб изплашваше кокошките и караше петела да надава тревожни крякания. Ем. Станев.