кря̀свам, -аш, несв.; крѐсна и кря̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Кряскам веднъж или няколко пъти по веднъж. Скоро да идеш да се умиеш, вампирино! ‒ кресна майката и му посочи вратата. Караславов. Сойката кресна като ужилена а литна от дървото. Ем. Станев. 2. Изведнъж започвам да кряскам. И щом като се умълчаха, / отдолу двадесет гърла се отзоваха ‒ / далеко някъде... те крясват пак: сега / от радост вече ‒ и се втурват край брега. К. Христов.
|