кря̀скам, -аш, несв., непрех. Издавам крясък. Злорадо кряска сойката, подсмива се и вика. Елин Пелин. От ранна вечер до полунощ там влазяха и излазяха хора, събираха се шумни компании ‒ кряскаха, пиеха, пееха. Г. Райчев. Ти, тате, не се бъркай не в твои работи, не кряскай. Вазов. Отстрани колари крачат / и всеки кряска като луд / на бедните коне. К. Христов.
|