|
кря̀сък, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Силен и резлив глас, издаван от птица или човек. В арените римски, сред дивите крясъци, / той грохна с пронизани смъртно гърди. Смирненски. Някъде в бъзака промъждука светулка, две момичета с крясък и смях се хвърлиха и запресягаха една през друга да я ловят. П. Ю. Тодоров. Откъм морето долиташе сънният шум на вълните и изплашеният нощен крясък на чайките. Д. Добревски. || Висок, раздразнен говор, вик. През отворения прозорец се разнесоха истеричните крясъци на околийския началник. Дим. Димов. Някъде в далечината се чу слаб крясък на кукумявка. Вежинов.
|