Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
псалм
псалом
псалт
псалтикия
псалтир
псе
псевдо
псевдоним
псешки
психиатричен
психиатрически
психиатрия
психиатър
психика
психичен
психически
психо
психоактивен
психоза
психолог
психологизъм
психологичен
психологически
психология
психопат
психопатия
психопатолог
психопатологически
психопатология
психосоматика
психосоматичен
психотерапѐвт
психотерапия
психотичен
псовисам
псовисвам
пст
псувам
псуване
псувня

псалм, псàлмът, псàлма, мн. псàлми, псàлма (сл. ч.), м. (нгр.). 1. Църк. Всяка една от свещените песни от Стария завет, които влизат в състава на Псалтира; псалом. Пред църковните иконостаси осъмваха иноци в четене молитви и псалми. Н. Райнов. Пустинниците се молеха богу и пееха псалми. Ст. Загорчинов. Давидови псалми. 2. Тържествена лирична песен; псалом.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.