Речник

псѝхика ж. (гр.). 1. Физиол. Свойство, основано на висшата нервна дейност на живите организми, което се изразява в способността за взаимодействие с околната среда посредством усещания, възприятия, представи, чувства, мисли и воля. 2. Съвкупността от душевните процеси (усещания, представи, възприятия, памет, въображение, мислене, чувства, воля) и душевните качества (интереси, склонност, характер и др.), обикн. у човек; духовност, душевност, душевен живот. 3. Книж. Вътрешният, душевният свят на човека; душа. Психиката на слабия се знае: той е страхлив, подозрителен и мнителен. Ст. Чилингиров. Алеко е, може би, най-вярното въплъщение на психиката на свищовеца: естествено интелигентен, духовит, пленяващ с добродушен, тънък хумор. Вазов. Той бе уверен, че горчивият опит е произвел спасителен прелом в психиката на жена му. И тя сега беше съвсем друга: тиха, покорна, без капризи. Вазов. Национална психика. Еснафска психика.