Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
псалм
псалом
псалт
псалтикия
псалтир
псе
псевдо
псевдоним
псешки
психиатричен
психиатрически
психиатрия
психиатър
психика
психичен
психически
психо
психоактивен
психоза
психолог
психологизъм
психологичен
психологически
психология
психопат
психопатия
психопатолог
психопатологически
психопатология
психосоматика
психосоматичен
психотерапѐвт
психотерапия
психотичен
псовисам
псовисвам
пст
псувам
псуване
псувня

псе, мн. псèта, ср. 1. Пес, куче. Гарванът грачи, грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Ботев. Ненадейно псетата лавнаха на двора. Вазов. Загърмяха пушки, рaзлаяха се псета. Йовков. Орташката кобила и псетата не я ядат. Погов. Псета го яли. Клетва. 2. Прен. Руг. Зъл, проклет човек; негодник. Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволски учения! — извика той към селяните. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.