|
псалт, псàлтът, псàлта, мн. псàлтове, м. (нгр.). Църковен певец. В тишината се чуваха само тържествените песнопения на свещениците, бодро се обаждаха псалтовете откъм двата аналоя, тихо, но звучно подрънкваше кадилницата в ръката на дякона. Дим. Талев. Стоил беше и черковен псалт. И тук, през войната, когато минаваха през някое село или град и се случеше да отидат в черква, той всякога заставаше при аналоя и пееше. Йовков. Свещеникът повтаря думите на великото тържество, псалтът проточва напева. А. Каменова.
|