псе, мн. псèта, ср. 1. Пес, куче. Гарванът грачи, грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Ботев. Ненадейно псетата лавнаха на двора. Вазов. Загърмяха пушки, рaзлаяха се псета. Йовков. Орташката кобила и псетата не я ядат. Погов. Псета го яли. Клетва. 2. Прен. Руг. Зъл, проклет човек; негодник. Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволски учения! — извика той към селяните. Вазов.
|