Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
псалм
псалом
псалт
псалтикия
псалтир
псе
псевдо
псевдоним
псешки
психиатричен
психиатрически
психиатрия
психиатър
психика
психичен
психически
психо
психоактивен
психоза
психолог
психологизъм
психологичен
психологически
психология
психопат
психопатия
психопатолог
психопатологически
психопатология
психосоматика
психосоматичен
психотерапѐвт
психотерапия
психотичен
псовисам
псовисвам
пст
псувам
псуване
псувня

психиàтрия, мн. няма, ж. (гр.). 1. Мед. Дял от клиничната медицина, който изучава причините, проявите, протичането, лечението и профилактиката на тежки психични заболявания. Професор по психиатрия. 2. Разг. Болнично заведение или отделение в болница, където се лекуват хора с психични заболявания. Положението му се влошило, почнал да буйства и го отвели в психиатрията.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.