Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
псалм
псалом
псалт
псалтикия
псалтир
псе
псевдо
псевдоним
псешки
психиатричен
психиатрически
психиатрия
психиатър
психика
психичен
психически
психо
психоактивен
психоза
психолог
психологизъм
психологичен
психологически
психология
психопат
психопатия
психопатолог
психопатологически
психопатология
психосоматика
психосоматичен
психотерапѐвт
психотерапия
психотичен
псовисам
псовисвам
пст
псувам
псуване
псувня

психòлог, мн.-зи, м. 1. Специалист по психология. 2. Прен. Разг. Добър познавач, тънък наблюдател на човешката психика. Вродена дарба на психолог и дълга търговска опитност бяха научили татко Пиер ди разпознава веднага и безпогрешно основните качества на хората. Дим. Димов. Той не беше добър психолог, но бе разбрал чувствата на младото момиче. Ив. Мартинов. Лош психолог.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.