|
псовѝсвам, -аш, несв.; псовѝсам, -аш, св., непрех. (гр.). Диал. Презр. Умирам, пуквам. Псовисал бе Селим бей, а може и кехаите му, и поляците му да са се махнали от Койнево. Дим. Талев. Кобилата псовисала и той я одрал и хвърлил кожата на гредата. Нар. прик.
|