|
пст междум. 1. За пропъждане на котка или куче. Гоцо — шареният ни котарак — току се провираше оттук-оттам и посягаше с лапата си. — Пст! Пст! — изгоних го аз най-сетне и затворих вратата и прозореца. Д. Калфов. Пст! Мяу! — вика подире му някое хлапе. Йовков. 2. За въдворяване на тишина. Пст... моля тишина. Татко ще държи реч. Ст. Костов. Пст, тихо!... Може да ни видят. Ст. Костов.
|