Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
псалм
псалом
псалт
псалтикия
псалтир
псе
псевдо
псевдоним
псешки
психиатричен
психиатрически
психиатрия
психиатър
психика
психичен
психически
психо
психоактивен
психоза
психолог
психологизъм
психологичен
психологически
психология
психопат
психопатия
психопатолог
психопатологически
психопатология
психосоматика
психосоматичен
психотерапѐвт
психотерапия
психотичен
псовисам
псовисвам
пст
псувам
псуване
псувня

псỳвам, -аш, несв., прех. и непрех. Говоря псувни по адрес на някого. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси бие, псува / и глоби народ поробен! Ботев. Евтим крещеше, ругаеше и псуваше с тежки псувни. А. Гуляшки. Виковете станаха още по-невъздържани... Всеки се лютеше, заканваше се, псуваше. К. Петканов. Псува като хамалин. псувам се страд. и взаим. Ще ви науча аз вази как се говори против правителството и как се псува князът! Влайков. Те се дебнеха, псуваха се високо и ядовито, ругаеха се грубо и се заканваха един на друг. Ив. Мартинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.