|
ругàя, -àеш, мин. св. ругàх, несв., прех. Изричам груби думи, хули срещу някого или нещо; хокам, хуля. Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? Вазов. Никой не знаеше каква е вината на тия хора, самите те не знаеха защо големецът ги ругае, защо ги нарича разбойници, варвари, дебелоглави. Йовков. Тоя успех възбуди радостно бае Ради, но той не престана да ругае развратената младеж, която е изгубила всяко чувство на срам. Елин Пелин. Турците ругаеха гневно, нахълтаха в кауша и оставиха тялото на учителя направо върху влажния пръстен под. Дим. Талев. ругая се възвр., страд. и взаим.
|