|
рушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Събарям, срутвам. Както една река подкопава и руши някой от бреговете си, тъй от години вече сеновчани подядаха земята и чифлика. Йовков. Сега е пълновластен господар вятърът: навлиза, минава през всичките стаи,... руши стените. А. Каменова. През денят неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша. Дебелянов. 2. Прен. Развалям, унищожавам, съсипвам. Бавно времето рушеше всичко. К. Петканов. О, не руши възторга чист и ням, / и не убивай спомена ми гален. Багряна. руша се страд.
|