Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
руба
рубашка
рубе
рубеола
рубин
рубинен
рубинов
рубла
рубрика
ругаене
ругание
ругател
ругателен
ругателка
ругателски
ругателство
ругатня
ругая
руда
рудар
рударски
рударство
руден
рудник
рудников
рудница
рудничар
рудничарка
рудничарски
рудничен
рудодобив
рудодобиване
рудокопач
руен
ружа
руина
руквам
рукване
рукна
рулада
рулетка
руло
румба
румен
руменеене
руменея
руменея се
руменина
руменост
румънец
румънка
румънски
рунд
рунест
руни
руно
рунтав
рунтавея
рунтавост
рупор
рус
русалия
русалка
русалски
русизъм
русин
руски
рускиня
руснак
русокос
русофил
русофилски
русофилство
русофоб
русофобски
русофобство
рутина
рутинен
рутинер
рутинерство
рутиниран
рутя
рутя се
рухвам
рухване
рухна
рухо
руча
ручало
ручей
ручене
ручило
руша
рушвет
рушветчийство
рушветчия
рушене
рушител

рỳжа ж. 1. Градинско или диво цвете с високо стъбло и едри цветове. В градинката пред къщичката е цъфнала алена ружа. М. Марчевски. С една коса три откоса кара: / първи откос ситна детелина, / втори откос ружа и трендафил, / трети откос кръстати босиляк. Нар. пес. Как цъфти ружа в градина, / тъй цъфти мома при майка. Нар. пес. 2. Диал. Роза.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.