|
рỳквам, -аш, несв.; рỳкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За течност — почвам да тека силно, буйно. Руква вода от стрехите и капчуците. Йовков. Но погледът му се помрачаваше, нозете му се подвиваха и по челото му рукна отново пот. Вазов. Ала постепенно вятърът почва да отслабва, затихва, отминава другаде и изведнъж руква пороен дъжд. К. Константинов. || Обр. Като мътен порой рукнаха от устата на Кръстевица ругатни и закани. Г. Караславов. Работата рукна в обущарницата на хаджи Пеня и трескаво тръгна. Д. Немиров. Зад гористите върхове на изток се показа слънцето... Потоци светлина рукнаха над полето. Елин Пелин. 2. За навалица, тълпа — почвам да се движа силно, втурвам се, затичвам се, впускам се. Народът рукна като буен поток към училището. Вазов. Църковната служба се свърши. Навалицата рукна навън. А. Каралийчев. Като рукна тълпата да бяга, аз се видях в един миг останал самичък в една тясна уличка. Ал. Константинов. 3. Диал. За огън — пламвам изведнъж. Притурят още дърва на огъня и той руква по-силно. Влайков. || Прен. Зачервявам се силно, пламвам. Тук с рукнало в червенина лице / мома, там угледна невяста се провира. П. П. Славейков.
|