|
ручà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. За вода — тека шумно, шуртя. Рекичката ручи край високото плетище на Мильовия двор. Вазов. Навън не се виждаше нищо; чуваше се само, че плющи дъжд и че ручи придошлият дол. И. Волен. Дъждът се усиляше, безжалостно ручеше като из ведро. Вазов. 2. За гайда, глас и др. — издавам силен и еднообразен звук. Гайда ручи и момите / скачат, рипат с смях. Вазов. Моторът ручеше равно и глухо. А. Каралийчев. Под прозорците ручат прегракнало сирените на автомобилите. Орлин Василев.
|