|
рỳен, рỳйна, рỳйно, мн. рỳйни, прил. 1. За река, вода — буен, пенлив. Помня руйната Марица, / с бреговете разцъфтели, / тихо плачуща царица / из поробени предели. Вазов. Сега ... тревясалият широк двор, с петте руйни чучура на чешмата, стоеше пуст. Вазов. || За пот. сълзи и др. — обилен, бистър. Морен орачът из нивата сееше, / сееше в ровки бразди, / руен се пот от челото му лееше, / и по космати гърди. Вазов. Та не спират пусти сълзи, / сълзи бистри, руйни, / и по бузите се гонят / по-едри, по-буйни. Вазов. || За реч, думи — звучен, звънлив. Език свещен на моите деди, / ... / разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива, / от руйни тонове какъв разкош. Вазов. Как звънливо се ронеше из устата му руйната френска реч. Вазов. 2. Диал. За плод — който е почнал вече да зрее. Руен боб. □ Руйно вино — бистро хубаво вино. Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Вазов. Доста сме си пили това руйно вино, / доста сме си яли печени погачи! Каравелов.
|