|
рулàда ж. (фр.). Книж. Мелодична песен, при която бързо се преливат високи и ниски тонове. Хилков с мълчалив възторг слушаше тоя сребрист кристален глас, ту кръшен, като славейски рулади, ту унослив и небесен, като херувимска песен. Вазов. Невидими славеи пролетес ронят своите кръшни, кристални рулади. Вазов.
|