|
рỳмен, -а, -о, прил. За човешко лице или човек — светлочервен. Широкото му и румено, малко позагоряло лице бликаше от здрава младина. Влайков. Трапезата се вдигна и кафето се подаде от едно височко, румено, чернооко момиче. Вазов. || Обр. В лицето му падна румен отблясък от пожара. Смирненски. Слънцето се подаваше над бърдото от изток и озаряваше с румен светлик върха на Витоша. Вазов. Да знае и тя (мама) да види / какво момиче аз любя: / на лице бяло, румено, / на снага тънко, високо. Нар. пес.
|