руменèя се, -èеш се, мин. св. руменя̀х се, прич. мин. св. деят. руменя̀л се, -а се, -о се, мн. руменèли се, несв., непрех. Изпъквам с румения си цвят; червенея се. Ей Павуна се яви — / ... / златна коса тихо вей се, / младо лице руменей се. Вазов. Няколко време Черни връх се руменее още облян от последните лучи, после побледнява, потъмнява, навъсва се. Вазов. След залез слънце вечерната зара дълго още се руменее зад леката тантела бели облаци. П. Ю. Тодоров.
|