руменинà ж. Румен цвят, обикн. по бузи, лице и др. Младата жена се сепна, по лицето ѝ се мярна лека руменина, като от радостна изненада. А. Страшимиров. Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето ѝ. Г. Райчев. Гъста руменина покри пожълтелите му хлътнали бузи. А. Гуляшки.
|