|
рỳно, мн. рунà, ср. 1. Вълната на овца или овен на цяло, както е остригана. Купува вълна на руна. 2. Вълна на нестригана овца, козина на мечка и др. Чевръсто вакли овце разтърсиха вълнестите си руна из двора и една след друга се забутаха към портата. П. Ю. Тодоров. Ой мари мецо, мецано, / защо ти е руно непрано. Нар. пес.
|