|
рỳнтав, -а, -о, прил. 1. За животно — който е с гъста и дълга вълна или козина. Вълчан разказваше... какви кучета беше имал едно време : големи и рунтави като мечки. Йовков. Ето и мечката пред мене / цяла целеничка — рунтава, с едра глава, дълги нокти, криви стъпки... — цяло плашило. Д. Немиров. Нейде зад полето, нейде зад Балкана, някога живяла рунтава Лисана. Ас. Разцветников. Рунтаво куче. 2. Който е с дълги и гъсти, къдрави косми; рошав, космат. Кучето се вдигна от мястото си и затърча след него, като весело размахваше рунтавата си опашка. Ст. Загорчинов. От гората излизаха само селяни с рунтави калпаци или гологлави и рошави. Ст. Загорчинов. Даме Скорнев дремеше край огнището и час по час поглеждаше изпод рунтавите си вежди двамата млади люде в светлината на малката газена ламба. Дим. Талев. || Който е с много косми; космат. Ризата му беше разкопчана отпред и рунтавите му гърди не искаха и да знаят за студа. Йовков. 3. За планина — обрасъл с гъста гора. На запад слънцето преваля / зад рунтавите върхове. Вазов. Урвите стават все по-рунтави и погледът с удоволствие бяга по тъмнозелената им мантия. Вазов.
|