|
рус, -а, -о, прил. 1. За коса, брада, мустаци — който е с бледожълт цвят. Само косата ѝ, руса и златна като жълта тинтява, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин. Той беше около четиридесетгодишен човек, с ясни, сини очи и тънки руси мустаци. Йовков. Нежните класове на овеса, руси като косите на момиче, започваха да се клатят и да шумят. Ем. Станев. || За глава или лице — който е с такива косми. Влезе висок, едър човек, с почерняло скитнишко лице, русо и грапаво. Елин Пелин. Гледаше я в очите като малкото дете любящата майка, кога го милва по русата главица. Цани Гинчев. 2. За човек — който е със светла коса и светли очи. Синеока моме, дай и тебе да погледам. Да видим твоя болярин рус ли е, черноок ли е. Вазов. На средата на масата с важност седеше Гаврил, кметът, рус до белота, със сини очи, кокалест и едър като дъб селянин. Елин Пелин. Найден беше висок момък, едър, рус, със сини очи и добродушно лице. Г. Райчев.
|