рутѝнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. За работа, дейност и под. — който е в рамките на рутината (в 1 знач.); обичаен, привичен, установен и следва обичайната практика и установен ред в нещо. Рутинен преглед. Рутинна проверка. Рутинни задачи. 2. Който е свързан с рутина (във 2 знач.); шаблонен. Рутинно мислене.
|