|
рỳхвам, -аш, несв.; рỳхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам, събарям се бързо. Люлее се и пука несигурната постройка, готова да рухне всеки миг. Йовков. Покривът на оттатъшната половина на къщата бе рухнал, стърчаха там... отскочили нагоре прогнили греди. Дим. Талев. Двете момичета се хванаха една о друга и крехките им снаги се залюшкаха от силни хълцания... Минута, две — и те рухнаха на земята, задавени от сълзи и глух плач. Ц. Церковски. Петър отсече големия бор ... Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Елин Пелин. 2. За тяло, организъм — отпадам от безсилие или болест; грохвам. От дялбата ли, от болестта ли, но старият Синап рухна съвсем. Напролет започна да повръща кръв и през един хубав работен ден умря. Г. Караславов. Кондо бързо рухна. Той никъде не излизаше, с никого не говореше и никого не поглеждаше. Д. Немиров. 3. Прен. Пропадам, провалям се. И аз, господа съдии, видях, че всичко, което бях съградил, рухна, че останах в семейството си като чужденец. Елин Пелин. Рухнали бяха надеждите му да помогне мъничко на хората. А. Гуляшки.
|