|
рỳхо, мн. няма, ср. Събир. Диал. 1. Дрехи, обикн. горни. 2. Носия, облекло. Гагаузките и днес носят турско рухо: елек, шалвари от ярки цветове, само ходят с открити лица. Вазов. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци — рухото им беше македонско. Вазов. Като тях, Славка бе облечена в татарско рухо: копринен елек, под който се подаваше копринена риза и зелени копринени шалвари. Вазов. || Обр. Полето се събуждаше... Пролетта не беше му донесла още разкошното зелено рухо. Йовков. Слънцето слизаше на залез, събличаше златното си рухо. К. Петканов.
|