|
ручѝло, мн. -а, ср. Дългата тръба на гайда, отдето излиза продължителен еднообразен звук. Тоя ден след обед на ливадата на Света гора се виеше голямо хоро под ручилото на гайдата. Вазов. Понякога се чуваше свирня от гусла и едновременно пискливо ручило на гайда. Ст. Загорчинов.
|