Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ука
укажа
указ
указание
указател
указателен
указвам
указване
укахъря
укахърявам
уклон
уклончив
уклончиво
уклончивост
уклоня се
уклонявам се
уклоняване
укор
укорен
укореня
укоренявам се
укореняване
укоризнен
укоризнено
укорителен
укорително
укорно
укоря
укорявам
укоряване
украинец
украинка
украински
украса
украся
украсявам
украсяване
украшавам
украшаване
украшение
укрепвам
укрепване
укрепен
укрепителен
укрепление
укрепна
укрепнал
укрепя
укрепя се
укрепявам
укрепявам се
укрепяване
укривам
укриване
укривател
укривателка
укривателство
укрия
укротител
укротителка
укротя
укротя се
укротявам
укротявам се
укротяване

у̀ка, мн. няма, ж. Диал. 1. Наука, учене, съвет. Да си оставя детето от училиище! То голяма ука сме му дали, та да го оставяме. Г. Караславов. 2. Навик. Ако има ука, има и отука. Погов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.