|
укротя̀вам, -аш, несв.; укротя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Заставям, принуждавам да стане кротък, послушен; обуздавам. Той укротяваше змиите със свирката си. Елин Пелин. Като порасло кончето, то станало силно и лудо. Никой не могъл да го укроти и да му се качи. Влайков. Единствен той в селото бе укротил зетьовете си. О. Василев. 2. Книж. Задържам, обуздавам проявленията на някого или нещо; успокоявам, усмирявам. Това укроти детето: то с хлипане сложи лицето си до лицето на непознатата добра жена и заспа. Елин Пелин. Само твоята мъдрост можа да укроти моя гняв, а както бях пламнал, кой знае какво чудо щях да направя. Ст. Костов. Укротявам страстите. укротявам се, укротя се страд. Лесно се, братко, звяр укротява, / но зла жена се не покорява. П. Р. Славейков.
|