Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	ука укажа указ указание указател указателен указвам указване укахъря укахърявам уклон уклончив уклончиво уклончивост уклоня се уклонявам се уклоняване укор укорен укореня укоренявам се укореняване укоризнен укоризнено укорителен укорително укорно укоря укорявам укоряване украинец украинка украински украса украся украсявам украсяване украшавам украшаване украшение укрепвам укрепване укрепен укрепителен укрепление укрепна укрепнал укрепя укрепя се укрепявам укрепявам се укрепяване укривам укриване укривател укривателка укривателство укрия укротител укротителка укротя укротя се укротявам укротявам се укротяване	укоря̀вам, -аш, несв.; укоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя укор някому; порицавам, осъждам. Ти за пиене все мислиш! — укори го мило Янка. Елин Пелин. От укорите му стана неприятно. На какво основание го укорява? Дим. Ангелов. укорявам се, укоря се страд.

Речник